Потопете се в света на Древните Траки с Пития!

Пития е жрица на Аполон в Делфийското светилище. 

Тя е от царско – жреческия род на тракийското племе беси, род на прорицатели, който се грижи за светилището. Жрицата е девственица, защото девственицата е носител на чистата воля, осъществила сливането на слънчевото и земното начало. 

Съгласно тракийския орфизъм, висшият носител на такава воля е самата Велика богиня – майка, родила слънцето в земната си утроба. Девствеността, когато не е доктринална категория, а житейско условие може да бъде гарантирана, чрез вечно сестринско състояние. “Сестрата” е един от най-древните образи в българския и северогръцкия фолклор. Православна хипотеза на този образ е светицата Марина, патрон на култа към огъня. Тя е сестра на “светока” (Свети Илия). Жрицата може да бъде възприемана и като персонификация на Великата богиня – майка. 

Титаните, които разкъсали  Тракийският Дионис - Загрей, 

отначало го били сварили, а после като го надянали на шиш, го държали над Хефест т.е. пекли го над огън.  После се появил Зевс, който отнел печеното и поразил титаните с мълния. Членовете на Дионис - Загрей предал на Аполон, за да ги погребе. Аполон отнесъл ръзкъсания на Парнас и там го положил.  Аполон е наречен ΠΑΙΣ , ΠΑΙΣ е определението и за Дионис у древните автори, то е характерно за “първото поколение богове”.>Аполон е елинизираният вариант на соларния образ и е балансът на хтоничния Дионис - Загрей. Двамата са винаги в дуална характеристика, поради което Аполон отнася другия си образ на Парнас (при Делфи), където се тачи дуалната орфико - вакхическа мистерия преди (и след) Делфийската реформа.Мегалитите забелязани около светилището, скалните олтари с улей за оттичане на кръвта са паметници на предгръцката епоха, когато мястото е било орфическо скално светилище. Намерените там три изображения на Артемида, Аполон и Бик върху сребърни релефни метални пластини с позлата са изображение на извършена обредност. Те представят Великата Богиня майка в една от основните и хипостази  на владетелка на живата природа (Артемида), на сина в соларния му образ (Аполон) и хтоничното му изображение (Загрей – бика). Бикът е изобразен с позлатени чело, торс, крайници и фалос – 7 – те части, на които е разкъсан Загрей от титаните в мита и разчленяван по време на обреда, за да се възроди отново.